БУЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
Дума
Търсене
БУЯ̀
БУЯ̀
,
-
у
ѝ
ш
, мин. св. -
у
ѝ
х
, несв., непрех. Диал.
Буяя
. Доде е млад човек буи.
СбНУХIV191
.
РБЕ — ИБЕ
Речко
Списък на думите по буква
А
Б
В
Г
Д
Е
Н
О
П