БУЯДАК —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЯДА̀К, мн. -ци, м. Диал. Събир. Многогъстаиизбуяларастителностнаеднообикн. запустяломясто. Един кошер имаха те,.., но си го гледаха и него като жив човек. Туряше му водица пред вратцата, изтесваше буядаците наоколо. Ст. Даскалов, СД, 196. В полето се виждаше гъст буядак.

— Други форми: буеда̀к, буета̀к.