БУЯЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЯ̀Я, -я̀еш, мин. св. -уя̀х, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Избуявам. Буяха такива гъсти диви бурени, в които човек стъпваше предпазливо. К. Калчев, ЖП, 169. По това поле бяха буяли само царевици, бяха се люшкали жита. Ст. Даскалов, СЛ, 167.

2. Буйствам. Маджарите откак буяха доста время по Западна Европа, заседнаха в тая страна, която по тяхно имя ся нарече Маджарско или Унгария. Й. Груев, УЗ, 112.