БЪБЛЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀БЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бъбля. Из безбройните пък стаи от двете страни на салона се доземаха крехки въздишки и бъбления на деца. А. Страшимиров, А, 74. Полека-лека приказките и разговорите на възрастните се превръщат в един невнятен за мен сладът ромон, като тихо бъблене на пенлива вадичка. Т. Влайков, ПР I, 6.