БЪБЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪБЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който бъбли, говори неясно или пелтечи. Бъбливо дете. Бъблив старец.

2. За река, поток — който издава тих, равномерен и еднообразен шум, който тихо бълбука. Животворящата и бъблива селска речица,.., от ден на ден почва чувствително да намалява и да съхне. Елин Пелин, Съч. I, 166.