БЪБРЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀БРЕНЕ ср. Отгл. същ. от бъбря; бъбреж. — Ех, що ми трябваше да им казвам, че съм го видял! — мислеше Стъргача, но беше вече късно да поправи грешката си. Сега едва той разбра каква беда може да докара на другаря си с много бъбрене. Ем. Коралов, ДП, 154. Почувствува [Димо] милост към другаря си, загледа го в засъхналите устни и заследи несвестното му бъбрене. К. Петканов, МЗК, 101. Филип сви рамене — разговорът се бе превърнал в светско бъбрене и трябваше да му се тури край. Ем. Манов, БГ, 80. Покрай мен,.., криволичи бистра вада.. Нейното променливо бъб‑

рене се сглаша с непрекъсваното еднообразно шушнене на дългите кукурузени листа. Т. Влайков, Съч. II, 72.

— Друга (диал.) форма: бръ̀брене.