БЪБРИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪБРЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има склонност да говори много или говори много в известни случаи обикн. за незначителни, празни, глупави работи. Още в първия разговор бъбривата девойка ни запозна накратко с положението в хотела и ни даде "сведения" за някои от живеещите в него. Ив. Мирски, ПДЗ, 175. Историйката дълго време весели Сопот, а най-много — младата бъбрива монахиня, която я разказваше наляво и надясно. Ив. Вазов, Съч. Х, 160. — Досадно бъбриви сте станали. Днес толкова много безсмислици чух. К. Петканов, В, 24. Вечер споделяше всичко с Лазара, ставаше дори бъбрива и не го оставяше, докато не се поразведри и неговото лице. Д. Талев, ПК, 750. / / Свойствен на човек, който обича да говори много и обикн. за незначителни, празни глупави работи. Тук-там се шушукаше, че Кондови скоро забравили скръбта си за дяда Нойка и Апостола, но на тия думи не се даваше ухо. Хаджи Пени, за да затвори много бъбриви уста, отвори в зияфетите си много места за чорбаджии и видни граждани. Д. Немиров, Б, 173, 174. Езика си бъбрив / ти спри и в радостта от днешната победа / раздор не внасяй. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 207.

2. За река, поток, ручей — който издава тих, равномерен еднообразен шум, който бълболи, бълбука; бъблив. Луната вече посребряваше гребените на околните върхари, но стръмната пътека край бъбривия поток едва личеше пред тях. Х. Русев, ПС, 135. Реката под краката му шумеше пълноводна и бъбрива. Мътните ѝ води, тръгнали от планината, влачеха прогнили дървени парчетии и лескови клонки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 94. На два метра от тях подскачаше в каменното си корито бъбриво горско поточе. П. Бобев, ГЕ, 6.

— Други (диал.) форми: бръ̀брив, бърблѝв.