БЪБРЍВЕЦ

БЪБРЍВЕЦ, мн. -вци, м. Бъбривчовек; бърборко, дърдорко, бъбрица. А в салона стана тихо, необичайно тихо. Сякаш вълшебник беше заключил устата на непоправимите бъбривци. А. Гуляшки, Л, 69. Двамата се спогледаха и в тоя кратък миг пътникът искаше да прецени дали железничарят не е от ония подозрителни типове, които навсякъде си пъхат носа,.., или е безобиден бъбривец, който търси случая да се закачи за някого, за да му изприкаже всичките си "болки и ядове". М. Марчевски, П, 136.

— Друга (диал.) форма: бръбрѝвец.

Списък на думите по буква