БЪ̀БРЯ

БЪ̀БРЯ, -еш, и -иш, мин. св. -ах и -их, несв., непрех. и прех. 1. Говоря много и

обикн. за незначителни, празни, глупави работи; бърборя, дърдоря. Коложега весело бъбреше за това-онова. Ст. Загорчинов, ДП, 109. Нали е триста гроша? Аз ще ти го плата? — Какво ми бъбреш там триста гроша!... Четиристотин и седемдесе и четири грошовци са, знаеш ли ти това, мюхлюзину! — отвърна Хаджи Донко сопнато. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 150. Войничетата се бяха ободрили и бъбреха за домашните си, за старшината в манастира и за какво ли не. А. Христофоров, П, 10. Глуханека обичаше да бъбри, а на Нона не ѝ се приказваше сега. Й. Йовков, ЧКГ, 207. Магу, който дотогава не преставаше да бъбри и да се смее, отведнаж млъкна, после извика: — Ягага! Ягага! — и изтича навън съвсем изтрезнял и уплашен. Елин Пелин, ЧБЛ, 100. // Непрех. Водя лек разговор по несериозни въпроси. Очевидно той нямаше настроение сега да бъбри със сина си, както правеше това друг път. Д. Калфов, Избр. разк., 347. Барът представляваше не много голям салон с персийски килими и завеси от червено кадифе.. Десетина посетители бъбреха лениво, изтегнати в дълбоки удобни кресла. Д. Димов, Т, 114.

2. Говоря тихо или неясно, неразбрано, обикн. поради вълнение, напрежение, смущение; бъбля. Тя взе котлето и почна да сипва в кръг около камъка капки от виното, като бъбреше непрекъснато някакви неразбрани тайнствени думи. СбХ, 138. — То не е все същотозаговори той с високомерие, без да гледа Райка, който още се смееше и бъбреше нещо под нос. Ст. Загорчинов, ДП, 93. — Отче! Прости ме, аз не за мене си извадих тия парибъбреше смазан Викентий. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 58. И дълго Теодорит нещо бъбреше над жената, която смирено повтаряше всяка дума. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Тая нощ Боби не можа да спи.. Не спеше и майка му, а бабата постоянно се въртеше и бъбреше нещо. Вл. Полянов, ПП, 10. Той я изгледа с дълбок поглед и едва откърти въздишка. Тази сподавена въздишка подкоси краката ѝ и за да прикрие слабостта си, започна да бъбри като трескава: — Да ти донеса ли още жито от хамбарите?... Искаш ли още сухо грозде?.. К. Петканов, Х, 65. // Чета на глас неясно, неразбрано.

3. Непрех. За река, поток и др. — бълболя, бълбукам, бъбля. Само рекичката доле под брега бъбре своята нескончаема приказка. Т. Влайков, Съч. III, 12.

4. Остар и диал. Изказвам сърдито недоволство, неодобрението си; мърморя, карам се. У него съществува свойствена страст да бъде от всичко недоволен, постоянно да бъбре и да са меша в чуждите работи. Л. Каравелов, Съч. II, 24. По-сърдит беше станал,..: току бъбре и гълчи, току търси причина да се кара. Т. Влайков, Съч. II, 116. Хоратих ѝ какво не! Думах ѝ, бъбрях я, молих я... не ще, та не ще! Ив. Вазов, Р, 12. Дърти баби, стари брантии не оставаха по-долу, прегърбиле са, идат си от черква, изкривили уста, бъбрят и те, глождят подлогите на Еленка. Ил. Блъсков, ПБ II, 44. — Видиш ли го ти, магарето нйедно, какво е дигнал глава! От мен по-горен е станал! Не ще се преклони, да ми се помоли! Ама чакай аз него!... — Така си бъбреше бащата. Т. Влайков, Съч. II, 100. бъбре се, бъбри се безл. Шушнение или разговаряние с половин глас вътре в стаите, дето лежат болни, боде им в ушите, докарва им тяжкота и огън; затова умното е да ся не оставя да ся шушне еле бъбре при болни. Лет., 1871, 120. В час, когато учителят говори, не се бъбри.

Списък на думите по буква