БЪДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1.Бъдещ. С нашия непринуден смях от неговите разкази за "било и небило" ние сме чувствували бъдния голям писател. П. Делирадев, Сб??СЕП, 151. Бъдните поколения имат нужда от пример! Л. Стоянов, Х, 48. И дълго слушах Вардар да нашъпва /../ за бликналия ден в тоз край неволен / и за настръхналата бъдна среща / на двата вражи вихъра пред Солун... Д. Дебелянов, Ст, 1936, 83. И вие: / Работници и селяни — на крак! / Зове борбата, бъдната разправа! Н. Хрелков, ДД, 299. Аз вярвам, майко — родино пресвята, / във светостта на твоя бъден ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148.

2. Като същ. бъднето ср. Остар. Бъдеще; бъдното. При твойто слово аз и своето прибавих, / дела приумножих при твоите дела: / и съд на бъднето да чакам се изправих / с теб — две со подвизи овенчани чела. П. П. Славейков, ОБ IV, 139-140. бъдното ср. Поет. Бъдещето. И ето тогаз в множеството / стана Калхас Тесторид, най-първи птицегадател, / той, който знаеше всичко: минало, днешно и бъдно. А. Разцветников, Избр. пр III, (превод), 10. — Бъдното е в дните напред. Не бързай, ще поживееш край нас, може да ти хареса някой. М. Смилова, ДСВ, 20. А очите на Петър били бистри и както всякога, устремени в бъдното... Н. Тихолов, ДКД, 204.