БЪДЕЩНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЪ̀ДЕЩНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Бъдеще (в 1 и 3 знач). Кой знае,
какви страдания и беди очакват тая нова твар в дните на тъмната бъдещност. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 12. За да отстраните тая страшна катастрофа, Ваше величество сте длъжни да са простите с преминалото и да доведете народите си към нова бъдещност. Хр. Ботев, Съч. 1929, 218.
— Други (остар.) форми: бъ̀дущност, бу̀дущност.