БЪЗАК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪЗА̀К, мн. -ци, м. 1. Бъзе (в 1 знач.). "Край реките, край водите расте бъзак, тръстолига и ракита." Христом. КМ II, 190.

2. Плодът на това растение.

3. Само ед. Събир. Много такива растения, израсли гъсто на едно място. Все покрай реката, завиха под воденицата, откъм долния край, където бъзакът беше най-гъст. Т. Харманджиев, КЕД, 48. Гюмето беше заглушено в бъзак, дребни ракити и магарешки бурени. З. Сребров, Избр. разк., 32.