БЪ̀ЗВАМ

БЪ̀ЗВАМ, -аш, несв.; бъ̀зна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бъ̀знат, св., прех. Простонар. Засягам, обиждам някого. Ти го бъзна много със тези думи. Нар. прик., СбНУ ХIV, 210. бъзвам се, бъзна се страд.

БЪ̀ЗВАМ СЕ несв.;бъ̀зна се св., непрех. Простонар. Засягам се, обиждам се (Вл. Георгиев и др., БЕР).

БЪ̀ЗВА МЕ несв.;бъ̀зне ме св., непрех. Простонар. Неочаквано ми хрумва нещо. Не знам какво ме бъзна̀. Обръщам се пак да го погледна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 61. Минува се неделя и друга / наша баба пак я нещо бъзва. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 921.

Списък на думите по буква