БЪЗУНЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪЗУ̀НЯК¹, мн. -ци, м. Диал. 1. Бъзе (в 1 знач.); бъзак. Разфърляни камъни и тухли из храстите, пръснат цимент, който се белее из пусталите треви, бъзуняци и буренаци, любими растения на пустоша и на развалините, остаят от всичко онова, което било хубаво и велико на древната столица. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 29.

2. Бучиниш.

— Друга форма: бъзду̀няк.

БЪЗУ̀НЯК², мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Майски бръмбар. Бъзунякът, кат варкал, спрял се и я попитал: "Що плачеш Кума Лисо?" Нар. прик., СбНУ ХХХVIII, 171.