БЪ̀КВАМ1, -аш, несв.; бъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Мушвам, пъхвам нещо някъде. "Почакай ме тука малко, нъ без шум" — и бъкнал Кърджали в градината, заключил врачката. Ст. Ботьов, К (превод), 25. Бъкнах кърпата в пазуха. Н. Геров, РБЯ I, 91. бъквам се, бъкна се страд.