БЪКЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЪ̀КЕЛ1, мн. -и, (рядко) -кли, м. 1. Плосък дървен съд за вода с две дъна и две чучурки за носене и пиене на вода. Момчето остана в колибата самичко .. Надигна тежкия дъбов бъкел, който висеше на же‑
лязна верижка до вратата, и като разбра, че е празен, реши да го напълни с вода. Л. Галина, Л, 69. Пихме вода от Каиндерското кладенче .. Оттук съм носил вода с бъкела на дяда Ангела, на мама, на жетварките. А. Каралийчев, С, 57. Трима души водоносци грабнаха стомните и бъкелите,.., напълниха ги от сенчестия извор и задъхани се върнаха на постата. К. Петканов, ЗлЗ, 130. Неколцина от бежанците проникнаха до самата Цалапица. Там,.., натовариха .. няколко коня с хляб и бъкли в вода. Г. Караиванов, П, 60.
2. Количеството вода, което се вмества, съдържа в такъв съд. Излей един бъкел и огънят ще угасне. △ Кацата е почти пълна с вода, но излей още един-два бъкела.
— От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. — Други (диал.) форми: бъ̀къл, бъ̀кял, бъ̀кал, бъ̀кил, боко̀л.
БЪ̀КЕЛ3 м. Само в съчет.: Не зная (не разбирам) <нито> бъкел от нещо. Разг. Пълен невежа съм в някаква област. Бъкел не знае български, ама харно момче се види. Й. Йовков, Разк. I, 207. — Ха така, докторче! — подскачаше ми Беро, който, без да разбира бъкел немски, удивително точно схващаше всички нюанси на разговора. Н. Антонов, ВОМ, 39.