БЪЛБОЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪЛБО̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Бълболя (в 1 знач.); бъбля, бълбукам, бълботя. Под тях реката бълбочеше към пролома — висок, отвесен, сякаш разцепен от гигантска брадва. П. Стъпов, ГОВ, 129.

— Други (диал.) форми: бълбу̀ча, бърбо̀ча.