БЪЛБОЧЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪЛБО̀ЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бълбоча; бъблене, бълбукане, бълботене. Овчарят се научи да разбира шепота на горските листа, бълбоченето на потоците, песните на птичките. Д. Талев, СК, 115.

— Други (диал.) форми: бълбу̀чене, бърбо̀чене.