БЪЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЪ̀ЛВАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. и непрех. 1. Изхвърлям през устата храна, стомашен сок, кръв и под., които стомахът не може да задържи; повръщам. Имал един внезапен припадък, почнал да бълва кръв и току-що го занесли,.., у дома му, той издъхнал. Бълг., 1902, бр. 449. 3. Сладко ги ядеш, кисело ще ги бълваш. Погов.,П. Р. Славейков, БП II, 121. // Съзнателно изхвърлям от устата си нещо, което е в нея. На пазара имаше цирк — трима мъже подхвърляха горящи факли и нажежени топки, друг един бълваше огън. М. Марчевски, ОТ, 64.
2. За кратер и под. — изхвърлям със сила вън от себе си нещо в голямо количество; изригвам. Всеки три-четири часа кратерът бълваше дим и разнасяше серни изпарения. Гр. Угаров, ПСЗ, 79. Помпите бълваха мощни струи вода, издигаха високи фонтани. К, 1963, кн. 9, 3. // За оръдие и др. — изстрелвам снаряди, огън. А кога бълва нашата артилерия, те следят с очи, де пада гранатата. Ив. Вазов, Съч. VI, 122. На южния фронт неприятелят предприе настъпление. Няколко дни под ред неговата артилерия бълва желязо върху скалите, поляните, долищата и пътеките на Македония. К. Петканов, МЗК, 252. Само пред фронта на трета дружина се появиха две самоходни оръдия, обърнаха срещу настъпващите вериги зелените си дула и почнаха да бълват огън. П. Вежинов, ВР, 126. ● Обр. Изходите на подземната железница започнаха да бълват хора. Мъже и жени отиваха на работа. Ал. Бабек, МЕ, 240.
3. Прен. Говоря, изричам с гняв много грубости, клевети, лъжи. Тя бълваше гневни закани и клетви. Т. Харманджиев, КЕД, 33-34. — Тогава седни да поговорим като мъже. — С тебе не може да се говори повече... Окото ти не вижда нищо добро, а устата ти бълва само гадости... Д. Димов, Т, 509. Неустрашимият ага, който до това време бълваше псувни и сякакви проклетии, отведнъж потрепера. З. Стоянов, ЗБВ II, 37. И той варвяше подир него и бълваше безчет хули връз него. П. Берон, БРП, 71. бълвам се страд. Що се сладко яде, кисело се бълва. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 222.
◊ Бълвам <зелени> гущери; бълвам змии и гущери. Разг. Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого. И в последния ден бълваше змии и гущери срещу своя силен и неуязвим противник. Т. Влайков, Съч.III, 257. Не си седите на парцалите, ами сте се заловили за тази пуста политика,.. Змии и гущери бълват душманите, парче по парче ще ви режат, ако им паднете. В. Нешков, Н, 381-382. Четението на Горский пътник ги правеше да потреперват от описаните там зверства на турците, и колчем се случеше да се срещнат с въоружен турчин, гущери бълваха. Ил. Блъсков, ДБ, 52. Бълвам огън <и жупел> срещу някого. Разг. Изливам яда, гнева си срещу някого. Огън бълваше срещу тия, които ги бяха предупредили. К. Петканов, Х, 215.