БЪЛВОЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪЛВО̀Ч м. 1. Повърната храна. Влизаха турци, гавреха се с мене,.. После си ги припомнях. Тогава се люлеех, повръщах и плачех в бълвоча си. А. Дончев, ВР, 205.

Прен. Обикн. мн. Разг. Неодобр. За казани или написани безмислици, глупости. — Кажи по-напред, ти ли скъса възванието? — Аз го скъсах — отговори той натъртено. — Е, че какво ти вади очите, господине? — Не четохте ли какви са бълвочи? Ив. Вазов, Съч. VIII, 112. Нам не позволява мястото да приведеме сичките ваши филологически и етнографически бълвоче, с които беше пълна вашата статия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 227. // Гнусни клевети.

2. Остар. Повръщане. Морската вода напротив е кисела, горчива и така солена и невкусна, щото причинява само отвращение и бълвоч. Ем. Васкидович, ПП, 19-20.