БЪЛГАРАНОВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪЛГАРА̀НОВЕЦ, мн. -овци, м. 1. Разг. Неодобр. Българин. Нека видят нашите българановци, какво се вика дуел. Ив. Вазов, Д, 25.

2. Остар. Сътрудник на хумористичния вестник "Българан" (1904-1909 и 1916-1924). "Квартирата" на "Българан" беше гостилница "Средна гора" на бай Георги.. Заведението беше в партера на стара, двуетажна постройка, с големичка зала, едната страна на която бе заета от дълга маса на българановците. К. Константинов, ППГ, 125. "Християнин" започнал третата си годишнина и благочестивите му редактори изпращат на "Българан" първия си брой с нескрито намерение да уязвят със своя хумор българановците. Хр. Смирненски, Съч. III, 47.