БЪЛГАРИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀ЛГАРИ мн., ед. бъ̀лгарин м. 1.Европейски южнославянски народ с общ език и национално съзнание, който населява територията на Република България и области извън държавните ѝ граници. Изведнъж патрулите тичешката се повръщат и всички в един глас викат: — Турци. Предават се. Много! Има и българи — говорят български. Й. Йовков, Разк. II, 140-141. Той беше разгънал на черната дъска картата на Балканския полуостров, оградил беше по нея със син молив всички земи, в които живеят българи. А. Страшимиров, К, 4. Еква святата клетва на Оборище и оживява споменът.., който ще се помни, докле на тая земя има българи. К. Странджев, ЖБ, 87. Българин като забогатее — къща прави, а турчинът — жени взема. Погов.

2. Жителите (гражданите) на България, включително и тези с друго, небългарско етническо съзнание. — В това село нямаме наши хора. Всички са потурчени българи. М. Кънчев, В, 304. Българите се представиха много добре на олимпийските игри. △ Турскоезични българи. Българин от африкански произход.

3. Истор. Древен народ с развита духовна и материална култура, който при преселението си от Средна Азия към Европа (II-Х в.)

обитавал различни земи и създал няколко държавни образувания (Велика България, Волжко-Камска България и др.); прабългари, първобългари. Той [деспот Евтихий] заприказва за войните си: в Армения се борил с перси, а по Дунава с анти и българи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 25. Кожарството като домашна индустрия се практикувало още от волжките българи. Ив. Коларов, Е, 17. Готският историк Йордан говори за честите набези на българи, анти и славини.

◊ Бели българи; дунавски българи. Истор. Название на част от прабългарите (определено според местоположение или съсловна принадлежност), които под предводителството на хан Аспарух се заселили в земите около р. Дунав.Нови българи.Самоназвание на циганите в България.Сребърни българи. Истор. Название на прабългари, основали Волжко-Камска България. Черни българи. Истор. Название на част от прабългарите (определено според местоположение или съсловна принадлежност), заселени в земите на Северен Кавказ.

— Други (остар. и диал.) форми: блъ̀гари, бо̀лгари, бу̀гари.