БЪЛГАРИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪЛГАРЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Езикозн. Дума или израз, свойствени само за българския език, обикн. за разлика от други славянски езици.

2. Езикозн. Българска дума, израз или обрат, заети в чужд език. В румънския език има много българизми.

3. Само ед. Остар. Български национален дух; българщина. Славейков е и свестител, и възродител-свестител на българизма, възродител на България. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 232. В по-големите градове българизмът бе така задушен, та и дума не може да стане за някакво самобитно градско творчество... П. Росен, ВПШ, 24-25.