БЪЛГАРОУБЍЕЦ

БЪЛГАРОУБЍЕЦ, мн. няма, м. Прозвище на византийския император Василий II, по чиято заповед са били ослепени 15 000 войници от войската на българския цар Самуил. Василий II, наречен сега "българоубиец" поради жестокостта, която проявил спрямо пленените войници, продължавал да заема българските крепости, подпомогнат от измяната на феодалите. Ист. Х и ХI кл, 56. Тука Василий показал най-голяма безчеловещина към заробените, защото на 15 000 души от тях немилостиво избожда очите,.., затуй и зел прякора българоубиец. Т. Шишков, ИБН, 178.

Списък на думите по буква