БЪ̀ЛГАРСКИ

БЪ̀ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на българите и на България, общ за всички българи. И ние.., неволно се питаме, колко би изгубила българската столица от красотата на панорамите си, ако да нямаше Витоша. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 4. Когато .. видях българския самолет да се приземява, когато видях българския трицвет на опашката му, очите ми овлажняха, сърцето ми заби. Г. Данаилов, ДС, 266. Земя ти моя, българска земя, / със семена, заспиващи във здрача! / Ослушай се: / не плаче ли / сираче? Д. Методиев, ДПТ, 8. Български език. Българска азбука. Българско държавно право. Български държавни железници. Български морски флот. Българска академия на науките. Българско знаме. Българска държава. // Който се намира в пределите на България и е част от България. И наистина, Рила е най-великолепната планина българска. Ив. Вазов, Съч. ХV, 4. Наблизо там сред класове високи, / навред по български поля широки. К. Христов, К, 31. Български реки. Български бряг.

2. Който се отнася до българите и България или е свързан с тях. "Нека правителството да се не бои. Българският въпрос става вече въпрос на [Великите] силите" С. Радев, ССБ II, 468. Твоят орлов поглед виждаше навред / от българска слава останки безчет. Ив. Вазов, Съч. I, 195. Само той работеше за българските интереси. П. Хитов, МП, 65. Българска история. Българско освобождение. Българска музика. Българско изкуство.

3. Който се състои от българи или от поданици на България. Пристигна бързоходец и обади, че голяма сила българска иде на Преслав. Ел. Мутева РБК (превод), 96. От днеска нататък българският род / история има и става народ. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Българско малцинство. Българска колония. Българска младеж. Българска войска. Български преселници. // Който е част от народа, населението на България. Български учен. Български писател. Български певец. Български гражданин.

4. Който е населен с българи или предимно с българи. Две села имаха да гонят днес: Съръджа и Дели-Исуф — и двете чисто български, ако и да бяха с турски имена. Й.

Йовков, ПГ, 50. На всички юрушки мандри и български колиби беше поръчано да не дават гостолюбие на никой подозрителен скитник. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 171. Български квартал.

5. Който е съчинен, създаден от българи или е написан на общия език на българите. Проблемата за периодизацията е проблема за постройката на научен курс по история на българската литература. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 113. Седя си една сутрин в кафенето .. и взех да прегледам нашите, български вестници. Ал. Константинов, БГ, 11. Тук [в родното село] съм чул чудната българска песен, извезана от красотата на най-хубави думи. Елин Пелин, ПБ, 6. Българска книга. Български речник. Български поговорки и пословици. // Стесн. Който се отнася до българския език. Венета, дъщерята на Сиромаха, беше завършила българска филология в Търново преди шест години. В. Пламенов, ГШ, 25. Българският глагол е много сложна категория. △ Българска граматика. Българска лексикология. Българско словообразуване.

6. Който е свойствен, присъщ на българите или типичен за тях, за техния бит, нрави. Секи вече знае, че българският обичай не позволява на дъщерите да земат бащината си къща, ако само съществуват синове. П. Хитов, МП, 9-10. Имах щастието да се запозная с най-чистите характерни черти на българската самобитна архитектура. Ив. Коларов, Е, 27. Скоро той видя, че изскокнаха двама конника турци, а след тях идеше един конник в просто българско облекло. Ив. Вазов, Съч. ХII, 129. Българско гостоприемство. Българска носия. Български шевици. Българско ястие. Българска наредба. Български нрави. Българско трудолюбие.

7. Който се произвежда или отглежда в България. Български тютюн. Българска вълна. Българско розово масло. Български кожи. Български плат. Българска машина.

8. Като същ. български м. а) Български език. – В къщи само мене чакат. Утре е погребението. .. — А бе ти български разбираш ли? Развържи бохчата! К. Константинова, НДД, 119. В дипломатическото представителство, има и една дама, млада българка, .. Та с нея като останем сами, си приказваме до насита на български. П. Незнакомов, ЖВ, 37. Белчев е почнал да пише най-напред стихове на хърватски език, някои от които по-сетне е превел на български. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 203. Говоря добре български. б) Разг. Учебен предмет, в който се изучава езикът и литературата на българите. По физика и химия получих отличен, по български – тройка. Г. Данаилов, ДС, 107. Български е най-важният учебен предмет.△ Ученикът отговори по български за отличен. българско<то> ср. а) Всичко типично, характерно за българите. Той [Ал. Богориди] не отива далеч във връзката си с българите и българското, то е пак на равнището на майчиното и котленското. Т. Жечев, БВ, 42-43. — А ние, продължи той след кратко мълчание, — никога няма да се освободим, докато не обикнем нашето, българското. Д. Немиров, Б, 48. Аз съм българче свободно, / в край свободен аз живея, / всичко българско и родно / любя, тача и милея. Ив. Вазов, Съч. IV, 427. б) Като собств., нечленувано. Остар. Земите, населени с българи; България. Около три десетилетия той [Петър Парчевич] обикаля християнските столици да търси помощ срещу силната тогава отоманска империя, с която Българско няма сили да се справи. Д. Яръмов, БП, 9. Когато се случвало да подпада Българско под политическата власт на Византия, ни сянка не е останало от черковна самостоятелност в България. СбПер. п. I, 107. Духовните .. и мирските училища одески от ден на ден ся пълнят с млади българе от Българско. Н. Геров, НД, 2-3.

— Други форми: (остар.) бо̀лгарски цсл., (диал.) бу̀гарски.

БЪ̀ЛГАРСКИ

БЪ̀ЛГАРСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По български. По начин, присъщ на българин, за българи. Най-напред, катепане, верен човек трябва да ме обръсне по български. Й. Вълчев, СКН, 25. Аз съм просто българка, а и за това български мисля. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 28.

Списък на думите по буква