БЪЛГАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀ЛГАРЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от българска народност. Петкана дете окъпва, / свекърва ѝ го прекъпва / и на Петкана думаше: / "Не къпи дете цигански, / че не йе черно циганче, / ами йе бяло българче!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 130. Аз съм българче и силна / майка мене е родила. Ив. Вазов, Съч. IV, 427.

2. Млад българин или млада българка. Сетне узнах, че в този град имало и други българчета, които не посещавали това кафене. Ал. Константинов, БГ, 71. Онези българчета не видели друг свят освен своето село или градец, които са успели .. да дойдат в огромната страна [Русия] за учение, да се срещнат за пръв път с голямата наука, голямото изкуство, .. , не могат да не бъдат запленени. Г. Данаилов, ДС, 764. "Бре млади момчета, / юнак българчета! / Не ли ви е жално / за вашите майки. Л. Каравелов, Съч. I, 6. Кадъна Георги думаше: / "Герге ле, бяло българче, / ща ли ма земеш, Герге ле?" Нар. пес., СбНУ ХLVII, 83-84.

— Друга (диал.) форма: бу̀гарче.