БЪ̀ЛГАРЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от българче. Тончо видял с собствените си очи,.., как Хаджи Генчо откраднал едно българченце и продал на чифутите. Л. Каравелов, Съч. II, 111. Земи си ти българченце / тънко и високо, / което е хубавичко — / бяло, чернооко. Л. Каравелов, Съч. I, 65.