БЪЛНИКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЪЛНЍКАНЕ
БЪЛНЍКАНЕср. Отгл. същ. от бълникам и от бълникам се. Към получения ненаситен разтвор се прибавя толкова селитра, че част от нея да остане неразтворена и след продължитело бълникане на епруветката. Хим. VII кл. 14.