БЪЛХА̀

БЪЛХА̀ ж. 1. Дребно безкрило насекомо със задни крака, приспособени за скачане, което живее като паразит по човека и животните. Pulex irritans. — Ох, много бях уморен — цяла нощ не мигнах. Като ме нападнаха едни бълхи, кръвчицата ми изсмукаха! К. Петканов, МЗК, 167. Той дълго време не можа да заспи, хапан от бълхи и дървеници. Ив. Вазов, Съч. ХII, 116. — Стани, Жар, отърси се братко — рече Янко. — Отърси се в тоя хубав сняг, да събориш от себе си бълхите. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Лято без бълхи не бива. Погов.,П. Р. Славейков, БП I, 259. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184.

2. Общо название на насекоми и вредители по растенията. Ленена бълха. Листна бълха. Житна стеблена бълха.

Водна бълха. Малко сладководно раче с прозрачно тяло от разреда хрилоноги, което живее в застояли води. Daphnia.

> Бая си за (на) бълхи<те>. Разг. Недоволен съм и си приказвам, говоря на себе си. Гаврил: Бай Гунчо, какво си приказваш сам? — Гунчо Митин: — Бая си за бълхи. Й. Йовков, А, 7-8. Бълха <не> ще ме ухапе (бълха ме ухапа). Разг. Ирон. Не ще понеса (не понесох) чувствителна загуба, не ще пострадам (не пострадах). — Да беше ударил една Идириза, нямаше кой да посегне на парите му. А той взе, че зашепи, и то не с една, а с две шепи! — Бълха дори не го ухапа! — забеляза Бате Коле при един разговор. К. Петканов, СВ, 203. За (заради) бълхата изгарям юргана (чергата). Разг. Дребнав, неразумен съм и за маловажни неща жертвам големите. Надула се бълхата да избълва слива. Разг. Ирон. За някой, който се наема с нещо, без да е необходимо, без нужда. Потайвам се (спотайвам се / спотая се) като бълха в гащи. Разг. Много старателно се потайвам, (спотайвам). Пускам / пусна (турям / туря) бълха в ухото някому. Разг. Създавам някому неоснователно безпокойство. Търся вълна под езика на бълхата. Диал. Ирон. Върша нещо напълно безсмислено.

— Други (диал.) форми: болва̀, бъала̀, бълва̀, бъйла̀.

Списък на думите по буква