БЪРБОРЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРБО̀РЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бърборя. Предпочиташе да работи сам, вместо да слуша с часове безгрижното бърборене и веселото кискане на младежите. П. Вежинов, ВП, 6. Нямаше край тази тежка и мъчителна нощ,.. И как противно ѝ беше това непрекъснато неразбираемо бърборене на жените отвън. Г. Караславов. С, 124.