БЪРБОРКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРБО̀РКО, -то мн. -вци, м. Разг. Бъбривец, бъбрица, бърборан, дърдорко. — Той беше един бърборко, един фантазьор и манияк... За него морето беше до колене... Г. Караславов, Избр. съч. II, 43. Тоя неуморим бърборко Анго — ето и сега, не спира: разприказвал се е, сякаш не на бой ще върви, а на сватба. М. Кремен, Б, 26.