БЪРБОРЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРБОРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив. Но когато богат осиромашее, сякой го куди двойно и тройно,..: ако ли йе пък разговорен, то, когато изпадне, казват го бърборлив и лапацан. Кр. Пишурка, К, 108-109.