БЪРДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЪРДЕ
БЪРДЕ1, мн. -та, ср. Диал. Барде; стомничка, бардаче. Ах, тая забравена миризма на индрише — толкова я обичах! Тя ми напомняше собата на баба Галунка,.., старите полици с гледжосаните бърдета и грънци. А. Гуляшки, ЗР, 204.
БЪРДЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бърдак. Той се надигна и ги видя. Те бяха две малки бърдета, които смешно мърдаха триъгълните си опашки. Д. Кисьов, Щ, 188.