БЪРЗАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀РЗАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бързам и от бързам се. "Позакъснях, трябва да побързам" — помисли си той неспокойно,.. Свикнал да отмерва времето по слънцето, старият работник измина пътя до рафинерията все в бързане. Д. Ангелов, ЖС, 94. Забърза по стълбите, .. от бързането и от вълнението, сърцето ѝ силно заби. П. Вежинов, СО, 68. С бързане път са не зима. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136.