БЪРЗЕЙЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀РЗЕЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бързей. — Реката беше придошла мътна и дълбока. Намерихме едно плитко бързейче, наредихме трите върбови венчета на една дъсчица и я потопихме във водата. Н. Каралиева, З, 21.