БЪРЗОКО̀НЕЦ

БЪРЗОКО̀НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Сватбар на кон от страна на жениха. Гайдата пищеше все по-близо,.., глъчката на идващите сватбари растеше, наближаваше. И ето че притичаха няколко момци — бързоконците, — гръмнаха с пищов и заиграха луда ръченица. Ив. Венков, ХКН, 14. Кога наближат къщата на зетя, пущат другите двама бързоконци и отиват да известят за пристигането на сватбата. Тем., 1881, кн. 2, 12. Подир яздат бързоконци на два реда, а посреде им язди жених. Г. Раковски, П I, 115.

Списък на думите по буква