БЪРЗОКРИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРЗОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който хвърчи, лети бързо. Ай вий птички бързокрили, / фъркайте, идете там, / от пределите ни мили / донесете вести нам. Ив. Вазов, НР, 77-78. Да посрещнем гостенките — / ластовички бързокрили, /..,/ че ни водят пролетта. Елин Пелин, ПБ, 34 ● Обр. Що е младост бързокрила / без възторг, без блян крила? Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 36.