БЪРЗОТЕВИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия
БЪРЗОТЀВИЧНО
БЪРЗОТЀВИЧНО.Индив. Нареч. от бързотевичен. — Тя се съвзима, събира всички сили и с някаква извънчовешка напрегнатост бързотевично пак заразмахва мотиката. Т. Влайков, Пр I, 34.