БЪРКАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРКА̀Ч¹ м. Рядко. Работник, който бърка, разбърква кал, вар и др. под.

БЪРКА̀Ч² м. 1. Рядко. Бъркачка2 (в 1 знач.). Като знае един да готви, той учи другите, че после всеки наред готви и който развали ястието, с бъркача го изсипват на главата му. Ц. Гинчев, ГК, 78.

2. Техн. Част от машина или апарат, която служи за разбъркване, обикн. при приготвяне на смес. Под действието на механичната сила на бъркача и бързото охлаждане настъпва кристализирането на мазнината. Н. Димов, и др., ТМ, 76.