БЪРКАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРКА̀ЧКА¹ ж. Работничка, чиято работа е да бърка, разбърква нещо.

БЪРКА̀ЧКА² ж. 1. Голяма лъжица, с която се бърка и разлива яденето по съдовете; бъркач2, бъркалка. В предприятието от началото на годината досега са произведени с икономисани материали 7,413 тенджери,.. сапунерки, черпаци, бъркачки за мляко и др. ВН, 1960, бр. 2681, 2.

2. Разш. Предмет (лопата, дърво и др.), с който изобщо се бърка нещо (вар, хоросан и др.).

3. Техн. Машина, коята служи за разбъркване, обикн. при приготвяне на смес. Магнитна бъркачка. Центрофужна бъркачка. Механизирана бъркачка. Сладоледена бъркачка. Електрическа бъркачка. Перкова бъркачка.