БЪРЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРЛЍВ, а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За овца или друго животно — който непрекъснато си върти главата поради заболяване; въртоглав (Т. Панчев, РБЯд).

2. За човек — разсеян, невнимателен, глуповат. — На чуждо място е прекалил в приказките си .. Не е спазил устава. Танчо примигваше. . — Малко съм бърлив, другари, но ще гледам да не се повтарят такива работи занапред... Аз съм влязъл доброволно в партията... Кр. Григоров, ТГ, 125.

3. За човек — зъл, опак, заядлив (Т. Панчев, РБЯд).