БЪРЛО̀ГА

БЪРЛО̀ГА ж. Леговище на диво животно. И съселът или пък мечката — .. — всяка божа твар има своя хралупа и бърлога. Подгони ли ловец звяра, ще бяга звярът,.., ама накрай ще се докопа до дупката си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 253. Вълчицата си избира някоя малка пещера или непроходим гъстак, постила бърлогата с мъх, сухи листа, съчки и там ражда вълчетата. Ем. Станев, К, 31. Когато застудее, тя [мечката] се прибира в скрити места в горите — пещери, дупки под корените на дърветата, и си устройва леговище — бърлога. Тук тя изпада в полъсунно състояние, не се движи, не се храни, а повече спи. Зоол. VII кл. 134.

// Прен. За тясно, мрачно, нехигиенично помещение (затворническа килия, жилище и под.). Трябваше да мобилизира всички свои физически и душевни сили, да не мисли за теснотията и за тъмнината и да открие някакво забавление. Какво?.. Да изчисли приблизително колко кубически метра въздух има в тази полицейска бърлога. Г. Караславов, ОХ IV, 306. Упътва се към болния поет /../ Почука, влезе. Някаква бърлога. К. Христов, В, 128-129.

Две мечки в една бърлога не живеят. Разг. За хора, чието съвместно живеене е невъзможно поради еднаквите им недостатъци.

— От рус. берлога.

Списък на думите по буква