БЪРНИКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪРНЍКАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Разг. 1. Бъркам, ровя продължително, безразборно и небрежно в нещо. Неволно погледна към председателската масичка и видя, че Малеев бърникаше за нещо в чекмеджето... Ст. Марков, ДБ, 12. Здравко газеше предпазливо в плитката река и бърникаше под белите гладки камъни. Цв. Ангелов, ЦД, 8. В туй време момчето бърникаше нещо в торбичката си. Г. Русафов, ИТБД, 216. Дядо Братан.. бърника с клечка в гърнето, потапя пръст, близва и се облизва. Ст. Даскалов, ЗС, 187.

2. Пренебр. Пипам, човъркам машина, апарат. и под., обикн. за да поправя нещо повредено. Никому няма да разреша да бърника по чуждите машини... Тракторите си имат стопани. Стопаните ще ги карат. А. Гуляшки, МТС, 225. От колата слязоха двама цивилни германци и почнаха да бърникат мотора ѝ. Д. Димов, Т, 525. Днес няма да се работи. Все ми се струва, че този майстор — и той погледна под очи Ванко, — този майстор е бърникал нещо.. Отново пуснаха мотора. Напразно. М. Грубешлиева, ПИУ, 85. бърникам се страд.