БЪРНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀РНИЧКА ж. Разг. Умал. от бърна (обикн. във 2 знач.); малка бърна, устничка. То [малкото дете] беше с хубава, пълничка долна бърничка, с личице кръгличко и русичко като неговото и с очички сини. Г. Караславов, ОХ II, 13-14.