БЪРЧАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЪ̀РЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Обикн. за лице на човек — който е покрит с бръчки; бръчкав, набръчкан. На бърчавото лице на Мерджанът се търкулнаха сълзи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 123.