БЪХТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЪ̀ХТЯ, -иш и -еш, мин. св. -их и -ах, несв., Разг. 1. Прех. Удрям някого с всички сили, за да му причиня голяма физическа болка; бия. — Още малко, да я утрепят, чума да ги порази! — Ама и... бъхтали ли са я? — Цялата е синя... Г. Караславов, СИ, 216. — А пращаш ли на по-горно училище момчето си, дето свърши тая година четвърто отделение? — нападаше Бекир. — Не го пращаш!... А защо бъхтеш момата си, дето се е записала в младежката организация? Б. Несторов, СР, 81. Селените пред самия него ми обадиха, че ги бъхтали да кажат какво сме говорили в събранието. А. Страшимиров, А, 582.
2. Прех. Удрям върху или по нещо с всички сили, обикн. за да свърша някаква работа. Взе стара черга и бухалка и отиде да пере чергата на реката. Тъй силно бъхтеше чергата, че се чуваше в цялото селце. Й. Радичков, СР, 157. Зад пекарницата шуртяха четири бронзови чучура и пълнеха с вряла вода една дузина каменни корита. На това място здравенячките двемогилченки бъхтеха зимно време прането си. А. Гуляшки, ЗР, 266. — Ами мъжът ти къде се е запилял? И той ли е хванал Татарската? — Мъжът ми бъхти камъка, — отговорих му. А. Каралийчев, НЗ, 75.
3. Прех. Нанасям тежки удари, поражения на противника си. Червената армия преследва по петите германците и здравата ги бъхти — на пестил ги направи вече... М. Марчевски, МП, 151.
4. Непрех. Върша тежка физическа работа, трудя се пряко сили; бъхтя се, блъскам се. — А, а! — писна Гълъбина. — Когато дойде ред да бъхтим на нивата, ходите подире ни, от мъжете повече се трепем, а сега: мъжки работи. И. Петров, МВ, 170. Танчо Делев виждаше, че с дребните парченца не можеше да се отиде далече. Бъхте тук ден и нощ, а за да изкара някой лев, трябваше да скита по другите села. Кр. Григоров, ТГ, 114. — Абе, ти какъв човек си! Ще запалят къщата някоя нощ, а той... Защо сме бъхтали, защо сме сбирали, защо сме делили от залъка си, да се създадем уж като хора, кога сега... Ст. Даскалов, БМ, 46.
5. Непрех. и прех. Вървя дълъг и тежък, изморителен път (обикн. пеша). Вече редовно бъхтя пеш, та взе да ми харесва. Н. Стефанова, РП, 101. Васко или Стоян,.., вземаше кратунката и бъхтеше по жегата повече от два километра. О. Василев, ЖБ, 43. На Росинка се стори, че те навлизат в гората все по-надълбоко.. "А ако сбъркат пътя и се заблудят? — мярна се изведнъж в ума ѝ. — Какво ще правим тогава? Ще бъхтем цяла нощ, ще капнем от умора, а може и наистина да ни нападнат вълци.." Д. Ангелов, ЖС, 209. Да бъхте толкоз път и да си зареже дома за цял ден, ами нали най-напред ще е срамота от свекъра ѝ, от стария човек, когото цяла седмица оставя самичък!.. Г. Караславов, ОХ II, 611.
6. Непрех. Диал. За сърце, кръвоносни съдове, кръв и пр. — силно туптя, пулсирам; бия, блъскам се. И сърцето му бъхташе като лудо в гърдите. Ив. Вазов, ЗП, 34. Ръцете ѝ трепереха, сърцето ѝ бъхтеше припряно като след дълго и упорито тичане. Ст. Марков, ДБ, 37. бъхтя се I. Страд. от бъхтя в 1, 2 и 3 знач. II. Възвр. от бъхтя в 1 знач. Чистата загуба от събираното жито беше над три хиляди лева. Кировица ходеше из двора и се бъхтеше с длани по мускулестите кълки. — Изядоха ни! — охкаше тя. Г. Караславов, ОХ, I, 371. III. Взаим. от бъхтя в 1 знач. Ригас дружеше само с две други гърчета от махалата и те тримата си разменяха с българчетата само камъни, дебнеха се и се причакваха, за да се бъхтят по примера на големите. Д. Талев, ГЧ, 255. — Много ми е сладък сънят, когато загърмят топовете по небето и се сбият облаците. Те се бъхтят като великани. Огън изскача от очите им, кокалите им пращят и земята трепери. А. Каралийчев, НЗ, 136.
БЪ̀ХТЯ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Удрям се, блъскам се о нещо или се мятам на различни страни, обикн. като се мъча да се изтръгна, да се освободя от нещо. Сега едва доловимо се чува тих шум, някакво леко пърхане на криле,.., нещо е влязло и хвърчи из тъмната стая, някоя пеперуда, някое насекомо, привлечено от светлината и затворено, се бъхти да излезе. К. Константинов, ПЗ, 87. Възнасяйте / всемощний вихър. /../ Покорно нему кланят се горите, / скали треперят, бъхтят се вълни. П. П. Славей‑
ков, Събр. съч. V, 159. Двама турци бяха повалили животното на земята. То се бъхтеше в ръцете им, напираше с все сила и искаше да се отскубне, като издаваше неистови грухтения и квичене. Д. Спространов, С, 94 // Мятам се, тръшкам се поради физическа или душевна болка; мъча се, измъчвам се. — Болна съм, дружки, зла болест ме бие, /.. Яна низ пътя се бъхти, превива; / като веда̀ е — ни мъртва, ни жива. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 28. И няма мир в душата на дядо Дима; лута се той по двора, бъхти се в легло, не спи, не яде... Ц. Церковски, Съч. III, 169. Никой не може да му стори зло. Ти не се бъхти, не давай зла мисъл да те надвие, а то всичко ще си намери улей да оттече. М. Смилова, ДСВ, 182.
2. Мъча се, трудя се пряко сили; трепя се, блъскам се, бъхтя. От ранна пролет до късна есен хората се бъхтеха на полето — по нивите, лозята и градините. Цв. Минков, МЗ, 7. Защо не се прибереш като хората, че да се отмориш. Цял ден се бъхтиш по кърищата. А. Каралийчев, СР, 59. — Аз да се бъхтя като грешен дявол, пък те да ми ядат трудеца! Ст. Марков, ДБ, 230.
3. Диал. За сърце — бия, тупам. Той вече отдавна не беше виждал девойката така отблизо, отпреди заболяването ѝ. И като да я виждаше за пръв път — с такава сила се бъхтеше сърцето му в гърдите. Д. Талев, ГЧ, 318.
◊ Бъхтя си ангелите (главата). Разг. 1. Мъча се да разбера, да разреша нещо трудно, да намеря някакъв изход. — Бъхтя си ангелите над таз зацапана хартийка, дето нищо не ѝ се отбира. Ст. Марков, ДБ, 9. И ето на̀, седя сега и си бъхтя главата! Какво да правя? Д. Немиров, Д N 9, 100. 2. Дълбоко съжалявам за нещо сторено погрешно. Бъхтя си акъла (ума). Разг. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Старата изтръпваше от дълбок мъчителен страх, бъхтеше си ума и не можеше да разбере защо животът ставаше все по-тежък, по-сложен и по-объркан. Г. Караславов, ОХ IV, 65.
— Друга (диал.) форма: бъ̀щя.