БЮЛЮК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЮЛЮ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар., сега простонар. Билюк. Ами какво препатиха котленци през тази седмица! По три пъти на ден Божил разпращаше бюлюци мъже към Разбойна или прохода, после ги прибираше и после — извеждаше наново. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 642. Биволите ми като се вмесят в бюлюка и не мога да ги позная и затова им връзвам лопка. М. Яворски, ХСП, 125.