БЯГ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЯГ, бегъ̀т, бега̀, мн. няма, м. 1. Бягане, тичане. Когато забележеше опасност, пръчът изсвирваше през носа си и дивите кози, понесени в лудешки бяг, изчезваха в страшните пропасти на Джендема. Ем. Станев, К, 5. — Гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукна подир него, па бяг, па тичане — остави се! Ал. Константинов, БГ, 4. Изглежда, че те [животните] не бяха опасни, защото бягаха от шума на стъпките. Но при своя бяг издаваха такива зловещи и страшни писъци, които всяваха ужас и вледеняваха душата. Елин Пелин, ЯБЛ, 86. Крачките им намалиха първоначалната си бързина — .. Голяма част от бойците никога през живота си не бяха минавали в бяг такова дълго разстояние. П. Вежинов, ЗЧР, 169. Неочаквано, на 50 крачки пред нас, изскочи из нивата на пътя един заек, изправи се за момент да ни види и удари на бяг, подгонен от Мургаша. Н. Попфилипов, РЛ, 117. Кой не хвали арабските коне, които по хубостта на ръста, по бързината на бяг, по хитростта и търпеливостта си са прочути из цял свят. С. Бобчев, ПОС (превод), 238-239. ● Нар.-поет. Обикн. бяг да бягам. Врявата се носи по пътя като порой. Иде, иде — доближава ни. Жени, деца, добитък — всичко се е така разбъркало.. Начогорили се като диво стадо и бяг да бягаме презглава. П. Росен, ВПШ, 113.
2. Бързо движение на нещо (превозно средство, машина, река и др.). По улицата мина в бесен бяг каруца, разтърси къщата. К. Петканов, В. 199. Ритмичният шум на колелетата и бързият бяг на влака ме приласкаха.. и сладко заспах. Ив. Димов, АИДЖ, 22. Поточето бистро, / сребристо и чисто, / почивка не знае / и път си чертае, / и нищо не спира / лудешкий му бяг. Елин Пелин, ПБ, 122. Къдрав, лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг; / плахо папрати зелени / гледат лудия му бяг. П. Яворов, Съч. I, 13.
3. Остар. Бягство (във 2 знач). В къщата, дето се скри, временно, намери го един приятел българин, също готов за бяг. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 21. В такива опасности Лудовик ХVI, .., намислил и сам да бяга из Франция,.. Тоя бяг на краля имал доста жалостни сетници. ВИ, 177.