БЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЯ̀ГАМ, -аш, мин. св. бя̀гах и бѐгах, пов. -ай, -айте и (разг.) бѐж, бѐжте, несв., непрех. 1. Отстъпвам, отдалечавам се с бързо движение, с тичане от някаква опасност. Събудих се и отворих очи. И що да видя! Цяло стадо змии,.. Скочих, грабнах пушката си и хукнах да бягам. А. Каралийчев, С, 217-218. Душко трепери от страх и бяга, бяга, а краката му се скъсяват, скъсяват. Елин Пелин, Съч. I, 203. Ние гледахме тия нещастници, които бягаха в ужаса на дива паника. Й. Йовков, Разк. II, 154. Дангалакът наистина се улови за лицето, стреснат от бликналата кръв, а аз търтих да бягам напосоки сред къщурките и трапищата на предградието и не спрях, додето краката ми не омаляха от тичане. Б.Райнов, НН, 453. Тя търти да бяга, да се спаси от смъртта. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 163. Останалите живи турци ужасени се обърнаха да бягат, да се отдалечат от страшните острия, но селяните бяха до тях, бяха в петите им, не се спираха, не се уморяваха и страшната сеч продължаваше нагоре по стръмнината. Д. Талев, И, 555. В първите редици настъпила суматоха и едно дебело гласище ревнало в ужас: — Бежте, комшулар, че ни издавиха.. Н. Хайтов, ПП, 134. От пияния и лудият бяга. Погов. ● Бягай (бягайте) да бягаме и (по-рядко) беж (бежте) да бягаме. За усилване на подкана за извършване на действието; да се спасяваме с тичане от нещо лошо, опасно. Някой извика: "Турците заобикалят града. Бягайте, хора, да бягаме!" А. Каралийчев, ТР, 185. Селянинът се изправя, поглежда за миг жертвата си да се увери, че работата е успяла. — Сега... беж да бягаме, Петре, докле няма никого. Ст. Загорчинов,
Избр. пр III, 374. // Бързо, веднага напускам някое място, за да бъда далеч от някаква опасност. Тя го хвана за рамото и тревожно пошепна: — Бягай, ще те арестуват. Бягай още сега, още тази минута. От няколко дни имаше провал, но Стефанов не очакваше разкритията да стигнат до него. Х. Русев, ПЗ, 22. — Не бой се, аз не съм убил никого, та да бягам. Елин Пелин, Съч. I, 217. Присви се старият — болнав е той и хил:/ "Вий бягайте, аз ще остана — вика — / ще легна татък в бадемлика, / па щото Бог даде." К. Христов, ЧБ, 18-20. Тя [Нона] беше отворила вече вратата, но чу, че иде някой, и се дръпна навътре. Влезе Галчев. — Къде? Канехте се да бягате ли? Й. Йовков, ЧКГ, 198.
2. Разг. Тичам (обикн. без цел, за забава, спорт и др.). Гологлав, само по една аба, Аго се повърна и се спусна да бяга подир каруците. Й. Йовков, АМГ, 23. — Ха, миличък, отскочи до халите да купиш малко паламуд,.., ха на парфюмерията за помада,.. И аз препускам по цял ден, бягам като раздавач от бързата поща и няма ни край, ни конец. Чудомир, Избр. пр, 186. Аз се прехвърлих през плета и с всички сили се втурнах да бягам из простора. Радостен смях издуваше гърдите ми. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 3. — Абата Абата, абата съм забравил там до кладенчето .. — Ти карай, карай, аз ще те настигна — добави той и хукна да бяга в противоположна посока. Г. Белев, ПЕМ, 88. В разредена колона състезателите бягат в леко темпо около игрището. Б. Такев, и др., Б, 10. // Умея да тичам. — Аз бягам по-бързо от теб, можем да се надбягваме, ако искаш.
3. Прен. За превозно средство или река, поток и др. — движа се с голяма бързина. Влакът бягаше през равнината с пълна пара. Д. Ангелов, ЖС, 141. Вън вали сняг,... бяга шейна по утъпкания сняг. К. Калчев, ЖП, 149. Кристални поточета бягаха из моравите и измежду кичестите дъбови горици. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 136. По небето бягаха ниски разпокъсани облаци, но дъжд все още не валеше. П. Вежинов, СО, 155. Синият дим на комините се стели надолу и бяга на север. Й. Йовков, Ж, 1945, 75. // Прен. За очи, поглед — бързо се местя от предмет на предмет. Очите ѝ бягаха по върховете на планината и дълго се спираха очаровани в околните красоти. Ив. Вазов, ВМ, 10. Мечков мълчеше и погледът му бягаше някъде през прозореца. Д. Кисьов, Щ, 474. // Прен. За време — минавам бързо, неусетно; летя. Нека бяга времето крилато. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 156.
4. Разг. Отправям се, отивам обикн. с бързане някъде с някаква цел или да работя, да върша, видя нещо. Тя [Босилковата китка], торбичката, и медната свирка бяха единствените познати и скъпи на сърце неща, те му бяха утехата и разумката.. И бягаше при тях Божко, бягаше сутрин, бягаше вечер, гледаше, радваше им се. Ц. Церковски, Съч. III, 184. Майорът бързо взе решение и се обърна. Зад гърба му,.., чакаше с посивяло лице една от свръзките. — Слушай, бягай веднага при поручик Манев и му предай заповед: да не произвежда удара на нож преди с него да се изравнят фланговите роти. П. Вежинов, ВР, 263. Дребни земеделци и лозари, те са работен народ, който всеки свободен час бяга по къра да доизкарва по нещо на нивата или на лозето. Ст. Станчев, НР, 31. В кръчмата на Филипа не се застояваше никой. Ако някой влезеше, купуваше си набързо нещо и бягаше пак на работата си. Й. Йовков, ЧКГ, 154-155.
5. Обикн. пов. Отстранявам се, отдръпвам се, махам се. "Хай-й-й, бягайте настрана, мари, да не уплашите кончето!" Л. Каравелов, Съч. II, 44. — Назад, свини гявурски! Бягайте! Жените се отстраниха. Ив. Вазов, Съч. ХI, 6. Моля ви се — довтаса и Катеринка Пухлева, — продайте ми тая ръкавичка! Давам за нея два жълъда! — Я бягай оттука, че като река: ам! — само на катерички ще ми станеш!.. — изръмжа Вълкан Вълканов и зина. А. Каралийчев, ТР, 21. Канят ли те, яж! Гонят ли те, беж! Погов., Н. Геров, РБЯ I, 94.
6. С предл. от. Отбягвам някого, страня от някого. Виждаше се, че бяга от хората, заобикаля овчарите, страни от воловарчетата и орачите. Когато случайно срещнеше някого, той дигаше отдалече глава, гледаше към небето и благославяше. Г. Караславов, СИ, 15. Върнах се във Флоренция, но и там ме посрещнаха враждебно, бягаха от мен като от прокажен... Д. Спространов, С, 170. Понеже бягаше от хората и беше жадна за пълна самота, княгиня Софѝя привикна да прекарва често деня в малката полукръгла стая на кулата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 72. ● Обр. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя. Елин Пелин, Съч. III, 38. — Ах! извика нещастний старец, — и тук ли не намирам смъртта? Навсякъде ли ще бяга тя от мен? Ето има един час, откак съм стъпил в самодивско жилище, а еще жив! В. Друмев, НФ, 32. Те отново легнаха, като събуха само ботушите си, но сънят бягаше от тях. П. Вежинов, ВР, 110.
7. Напускам, оставям родно място, дом, родина и забягвам, обикн. за да се спася от някаква опасност, от нещо неприятно. Всичко, което не можело да понася хомота на робството, бяга оттатък Дунава. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. Той Гърдьо, и в тюрмата лежа, и в Румъния бяга. Й. Йовков, ЧКГ, 35. Вързани беха в него дванайсе жълтици; ..; скрила му ги бех в едно гърненце в кюнеца при пещта; па като бегахме, кога да додат русите, и те се изгубиха някъде... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 55. И на дяда Добря на унучката Милка, казал, че, ако не се съгласи да го
вземе, ще я съсече и ще улови света... И сега хората се изпоплашили и, чини ми се, ще бягат от село. Ц. Гинчев, ГК, 39-40. // Отивам на друго, по-добро място да живея, да работя или оставям, напускам досегашното си място. По-младите майстори и калфи бягат в гайтанджийските фабрики в Габрово и Казанлък. В. Геновска, СГ, 192. Майсторът бил много заядлив и затова работниците бягат от печатницата.
8.Напускам тайно някое място, обикн. където съм бил заставен да бъда; побягвам. — Кога се завърна от Диарбекир? — Искаш да кажеш, кога бега̀х? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 91. Милке, Милке, где си? / Дирят питат — бегали са — / мълва се разнесе... / — Бегали са, ах! — извика / Маньо и се впусна; / коня хвана, възседна го, / силно го препусна. Ц. Церковски, Съч. II, 167. А Лиля пък забравяше се цяла / да слуша вечер дядо си безспир / как бягал млад с брадата побеляла / от заточение в Диарбекир. Бл. Димитрова, Л, 13.
9. Разг. За момиче — приставам на мъж. Галила се с един, бягала дори с него, но баща ѝ я хванал, върнал я и я дал на някакъв ага. Н. Хайтов, ШГ, 21. Майко ле, мила майко ле! / Помина момче дреновче, /../ Я мене дай ме за него, / ак не, ке бегам по него. Нар. пес. СбБрМ, 391-392.
10. Разг. С предл. от. Отклонявам се без разрешение от служебни задължения, от учебни занятия и под. Накрая дохожда ред и за ония, що са извършили най-тежки престъпления, когато, да кажем, са откраднали нещо или пък са бягали от училище. Т. Влайков, Пр I, 220. Има работнички, които понякога бягат от събрания. △ Бягам от час. // Разг. Обикн. при отриц. с предл. от. Старая се да избегна нещо, което ми е неприятно или от което се страхувам. Левски би могъл спокойно да избегне този ефект,.. Той обаче не бяга от последиците на своята постъпка. Ив. Унджиев, ВЛ, 63. Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта. Ив. Вазов, Съч. VI, 49. — Не, Риза, аз ще ти помагам, но ти трябва да си останеш секретар. В цялата околия по-добър секретар от тебе няма — изведнъж се разпали Бекир. Риза бегло се усмихна и му направи знак да седне до него. — Изглежда, че бягаш от работа,.. — каза Бекир и седна. Б. Несторов, СР, 36. Мнозина бягат и от най-дребната отговорност, не искат да подпишат каква да е разписка, за да не се "разтакават" след това... Г. Караславов, ПМ, 20.
11. Разг. С предл. по, към. Търся, стремя се да имам или да постигна нещо, към което имам голяма слабост. Че ти не знаеш ли как нашият българин бяга по новото и по чуждото? Ст. Чилингиров, ХНН, 35. Всеки ден у нас едно рало се напуща, един занаятчийски стан опустява,.. Всичко младо и кадърно бяга към служба. Ив. Вазов, Съч. Х, 121. Партии ще гони! Кмет ще става!.. Аз ли не работя? Аз ли бягам по партизанство? Й. Йовков, Б, 31-32.
БЯ̀ГАМ СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. в пов. Отстранявам се, отдръпвам се, махам се. Христо: Къде ще вървиш! Чакай де! Дончо: Я се бягай от пътя ми! П. Тодоров, Събр. пр II, 17. Да се бягам аз оттука. Ще се върне Змеят. П. Тодоров, Събр. пр II, 300. Бягай ся от очите ми, проклетнико! П. Тодоров, МГ (превод), 23.
БЯ̀ГАМ СИ непрех., несв. Диал. Отивам си, махам се. Кучето я [мечката] чакало долу, на вратата и тая му викнала: "бъргу да си бягаме, пърстенот го зедоф", и си отишле. Нар. пес., СбКШ, 47. Завел [жена си] ге у гората и ге турне у едно дупно дрво,.., и ѝ замаже очите с восък и си бегал. Нар. прик., СбНУ ХLI, 459.
◊ Бяга ми окото у млекото. Диал. За мъж — имам слабост към млади момичета. Бягам като дявол<а> от тамян. Разг. Бягам като дявол<а> от кръст. Диал. 1. От нещо. Упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или което не желая да извърша. Да ви видя как ще се разберете с ония дангалаци, мързеливци и хитреци, които знаят само за високи надници да бръщолевят, а от работата бягат като дяволи от тамян. Г. Караславов, Избр. съч. II, 416. 2. От нещо или от някого. Много се страхувам от нещо или от някого и най-старателно го избягвам. — Другарю Камен, виждаш ли тази колибка тук? Тя си има история — започна да разказва Гранит. — До миналата година фашистите бяха влюбени в нея, а сега бягат като дявол от тамян. Лоши спомени им остави тя. К. Ламбрев, СП, 115. Бягам като опърлен. Диал. Бягам, отбягвам упорито някого или от нещо, защото ми е неприятно или се страхувам. Бягам от късмета си. Разг. Отказвам се от благоприятен случай. Не бягай от късмета си, човекът е добър, ожени се. Гузен негонен бяга. Разг. За човек, който сам, неволно с поведението си издава, че е извършил нещо нередно, без околните да знаят или да го подозират за това. Окото ми бяга на (около) нещо. Разг. Обичам, харесвам, силно желая нещо, стремя се към нещо. Гледала майката свойто дете, / гледала с мъка сурова / как очите му бягали все / на бащата в пищова. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 96. Харесаха му се няколко ниви в "Лъката",.. В кръчмата му се присмяха.. — Видя в кесията си два гроша и тръгна хорски имот да купува. Пък и от хубаво разбира, все около "Лъката" му бяга окото. К. Петканов, ОБ, 227. Пишѝ го бега̀л (пиши я бега̀ла). Простонар. За нещо, за което се вижда, че е окончателно загубено или че няма да стане, да се направи. Със земицата шега няма... — Че тя няма да се загуби, бай Замфире. Най-много да стане обща. — Един вид пиши я бегала. Общата крава
мляко не дава — така знам аз от баща си. Ем. Манов, ДСР, 312. — Добре, че разполагаме още с резервни части — сподели той,.. Инак трябваше да се лишим от четвърта машина. Да изписваме части отвън? Пиши го бегал. И валута няма, и Германия опропастена... Б. Болгар, Б, 44.