БЯ̀ГАНЕ

БЯ̀ГАНЕ, мн. -ия, и (диал.) -ета, ср. 1. Отгл. същ. от бягам. Той не бил умрял от раната си, .. а от бягането, дето се изпотил. Й. Йовков, ОЧ, 131. О, какво лудо, какво паническо бягане бе тогава, веднага след тая бомбардировка на десети януари! Д. Калфов, Избр. разк. 109. Лиляна, двадесет и три годишна, избрана бе за членка на ЦК. /../ Но вместо бягане от отговорност / и търсене по-тихички места, / тя просия от щастие и гордост. Бл. Димитрова, Л, 158. Понякога стават женитби с побягвание... Бяганията стават по разни причини. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 3-4, 353. После пак — боеве, опълченците, русите, бият се; после пак страхове, бяганета — кланета. Ив. Вазов, Съч. Х, 41.

2. Спорт. Вид лекоатлетическа дисциплина, при която с тичане трябва да се измине определено разстояние за възможно най-кратко време. — Да беше тръгнала поне с някой филмов герой, с някой шампион на бягане, на овчарски скок — това разбираме. Д. Калфов, Избр. разк., 145. Щафетно бягане. Спринтово бягане. Бягане с препятствия. Гладко бягане. Дълго бягане. Маратонско бягане. Кросово бягане.

Списък на думите по буква